„Абордаж“ е отлично място за вашето RPG приключение. На 5 юни ще проведем поредното ни RPG събитие, на което ще поставим акцент върху 3 български заглавия – „Изгубената приказка“, „На оня свят“ и „Храбри хроники“. Не пропускай RPG DAY: ДЕН НА РОЛЕВИТЕ ИГРИ В АБОРДАЖ!
Нека видим как авторите на тези три малки вселени отговориха на нашия RPG въпросник!
„Храбри хроники“ от Кристиян Илиев
1 – ЗАЩО РЕШИХ ДА НАПРАВЯ СВОЯ РОЛЕВА ИГРА?
Вероятно ще прозвучи клиширано, но исках свой свят, със свои правила, защото нищо друго не ми допадна толкова, че да се спра на него.
2 – НАЙ-ТРУДНАТА ЧАСТ ЗА МЕН БЕШЕ…
Хмм, вероятно бих казал изглаждането и изработването на системите, в съвкупност със самия свят – как всичко да е логично, интересно, механично забавно и постижимо в ролева игра.
3 – НАЙ-МНОГО СЕ ЗАБАВЛЯВАХ В ПРОЦЕСА НА…
Измислянето на различните призвания, класове, раси и тяхното място в света на „Храбри хроники“ винаги ми е било най-интересната и забавна част от работата по играта, както и разписването на историята и граденето на света като цяло.
4 – РАЗКАЖИ ПОВЕЧЕ ЗА ТВОЯТА РОЛЕВА ИГРА…
„Храбри хроники“ като ролева игра е подходяща както за напреднали играчи, търсещи поле за изява и разработване на своите силни герои, така и за начинаещи, решили да се впуснат в своето първо ролево приключение. Най-подходящо е играчите да са 3-4, както и да има един разказвач/водещ, който да направлява приключението.
Отличителните черти на „Храбри хроники“ са две – на първо място оригиналният свят, населен от фантастичните му създания и раси, както и класовата система; и на второ място – игровите механики и идеята, че персонажите не разчитат изцяло на по-добра екипировка, за да се справят с враговете механично, а че всичко е практично и използваемо.
„На оня свят“ от Емо Христов
1 – ЗАЩО РЕШИХ ДА НАПРАВЯ СВОЯ РОЛЕВА ИГРА?
Не гледам на книгата си като на своя ролева игра, написах я за хората, които търсят ролеви игри с по-рядко срещана магия, фантастични създания, срещите с които са нещо специално, а не тривиално и банално, и също така – симулиране на средновековна реалност с всичките ѝ предизвикателства. В много други игри среща с вълци в гората, например, е лесна за преодоляване случка, типична за първите нива, в които героите не са особено подготвени, но все пак се справят с нея с относителна лекота. Всъщност среща с глутница вълци в гората е нещо изключително опасно, но не и в Dungeons & Dragons.
2 – НАЙ-ТРУДНАТА ЧАСТ ЗА МЕН БЕШЕ…
Най-трудната част от всякакъв вид писане е самото писане, защото всеки човек има добри идеи, но подреждането им в ясен и функционален текст е трудоемко и времеемко. Ако искаме и да е на ниво, задължително трябва да бъде последвано и от обстойна редакция и корекция. Ако не беше така, George R. R. Martin вече да е довършил поредицата „Песен за огън и лед“.
3 – НАЙ-МНОГО СЕ ЗАБАВЛЯВАХ В ПРОЦЕСА НА…
Тестването на играта, без съмнение. Това беше моментът, в който от някаква идея, играта вече се превърна в игра, както една песен става песен чак когато я чуят и й се изкефят слушатели, а преди това е просто идея.
4 – РАЗКАЖИ ПОВЕЧЕ ЗА ТВОЯТА РОЛЕВА ИГРА…
„На Оня свят“ е универсална система, която може да се ползва за игри във всякакви светове. Оригиналната игрова вселена, описана в книгата, е вдъхновена най-вече от разни митологии и народни приказки, но и от тъмните векове и средновековието, с елементи от античността и ренесанса. Както повечето ролеви игри е подходяща за група от 3-5 човека. С по-малко играта обикновено е малко по-двуизмерна, а с повече става трудна за следене.
Най-характерните черти на „На Оня свят“ са, че магическите елементи са прикрити и отделени от обичайното действие. В стандартните формати героите може да се бият срещу дракон, понеже така са го помолили жителите на някое селище и са им обещали награда. В „На Оня свят“ ще трябва да потърсят жрец, който чрез тайнстен ритуал да ги пренесе в съзнанието на злия тиранин, издеваделстващ над същото това селище, за да победят Демонa на Гнева, който го е обсебил. Има и редица други особености, като например специалните свойства на различните оръжия, различните начини, по които може да се ползва една и съща механика според историите на героите и към кой народ от света принадлежат, възможността за бързо и лесно надграждане както на правилата, така и на света на играта, и много други.
„Изгубената приказка„ от Димитър Георгиев
1 – ЗАЩО РЕШИХ ДА НАПРАВЯ СВОЯ РОЛЕВА ИГРА?
Обичам да правя игри от малък. Първата ми любов, в лятната ваканция след първи клас, бяха книгите-игри, а по-късно и RPG-тата. Конкретният повод за написването на “Изгубената Приказка” беше инциативата на Kickstarter.com “Zine Quest”, която цели да стимулира писането на леки, алтернативни ролеви игри, а самата идея да го направя в света на народните приказки я имах отдавна.
2 – НАЙ-ТРУДНАТА ЧАСТ ЗА МЕН БЕШЕ…
Довършването на историята след като началният “хайп” отмина.
3 – НАЙ-МНОГО СЕ ЗАБАВЛЯВАХ В ПРОЦЕСА НА…
Напасването на всички детайли от богатия свят на народните приказки във формата на ролева игра. Например описването на всички чудовища, оръжия и герои беше особено забавно, както и работата с Ангел Христов по илюстрациите.
4 – РАЗКАЖИ ПОВЕЧЕ ЗА ТВОЯТА РОЛЕВА ИГРА…
Действието на “Изгубената Приказка” се развива в света на българските народни приказки и предания – свят колкото познат, толкова и мистериозен. Играта е подходяща за 3-6 души, като един от тях поема ролята на Разказвач – описващ и контролиращ (до известна степен) света на “Приказката”, а останалите се впускат в приключението като Герои, които ще опитат да спасят древния свят между трите планини…Това, което отличава “Приказката” от познатите у нас ролеви игри е, на първо място, нейната лекота като система и като физическа книга. На второ място е тематиката, изненадващо за мен, неизползвана и до сега в друга RPG.